Въпреки,че трибютът беше отложен за юни 2010 (събирайте пари моля вииии),нашата групичка реши все пак да отиде до Виена.Надявахме се,че и други фенове като нас ще са там и ще се потопим в майкълска атмосфера.Първия ден(25.09) претърпяхме разочарование.Нямаше и помен от фен и по нищо не личеше,че изобщо е трябвало да има събитие посветено на Майкъл.Направихме една доста голяма обиколка на града и се примирихме,че ще е една обикновена екскурзия до Виена.Разходихме се до забележителностите в центъра на града(доста красив и величествен град) и тръгнахме на лов за майкълски неща по книжарници и музикални магазини.Поне в това отношение всичко беше чудесно.За разлика от българските магазини във Виенските имаше страхотни неща посветени на Майкъл.В някои от книжарниците даже имаше цели кътчета с книги и дискове.За съжаление повечето изданията бяха доста скъпи.Ето и една от първите книжарници,която открихме...
През този ден получих и първия си майкълски подарък от едно от момичетата в нашата групичка-Мария.Изненада ме с Лунен пътешественик на DVD,за което съм й страшно благодарна.Можете да си представите как съм се радвала като малко дете.Към края на нетолкова сполучливия ни ден се срещнахме с останалата част от българската групичка,които също бяха обикаляли доста.Малко разочаровани си споделихме,че като изключим магазините тук има всичко друго,но не и Майкълска атмосфера.Седнахме си пред една от катедралите,пуснахме си Майкъл на един от телефоните и започнахме да кроим планове къде може да издирим още хора като нас.Накрая решихме,че единствения ни шанс е двореца Шьонбрун,където трябваше да се състои трибюта на 26.09.
На 26.09 към 10 сутринта, в нашия хостел ,дойде едно момиче-Роси,която живее във Виена.Тя беше позната на едно от момичетата с нас и изяви желание да ни разведе из града и разбира се да ни покаже пътя до Шьонбрун.Първо отидохме до МОЛ недалеч от хостела ни.Първото магазинче на което се натъкнахме беше пълно с майкълски тениски
Ето някои от тях...
Докато си пазарихме се появи едно семейство с две малки деца.По-голямото(момченце) като видя тениската с Майкъл изпадна в нвероятна еуфория и започна да кара майка си да му я купят.Изкараха му няколко модела,а то миличкото пощуря от радост.Така припкаше из магазина...в едната ръка държеше пари,които взе от баща си за да си я плати,а в другата стискаше силно, избраната от него тениска...Аз го помолих да му направя една снимка и той така се зарадва...гордо разпъна тениската и се получи ето това...
В магазина на TALLY WEIJL бяха пуснали специални тениски за Майкъл.Моята си я купих от там (ще я видите по-късно на снимките).В магазин за техника в същия МОЛ имаше телевизор с ДВД.На екрана пишеше Майкъл Джаксън и бяха му изобразени кра4етата.Като включиш ДВДто започваха клипове на Майкъл.След като се разходихме из Майкълския МОЛ
тръгнахме към търговската им улица за последни покупки.Ето и някои от нещата на които се натъкнахме,но не успяхме да си купим всичките разбира се.
След толкова обикаляне най-после тръгнахме към Шьонбрун.Толкова величествено място,че щом го видях съжалих,че концерта не се е състоял.Двореца си беше напълно подходящ за нашия Крал.Ето ви снимка и от там...
Рзгледахме зоологическата градина,помотахме се из градините на двореца,но нямаше помен от фенове на Майкъл
Облечени с майкълски тениски,заредени с шапки, ръкавички и всякакви майкълски атрибути просто си снимахме насам натам разочаровани от липсата на други такива като нас.Докато се снимахме в една от градините едно момиче забеляза тениските ни и ни попита дали не сме дошли за концерта...ние отговорихме положително...тя каза,че е австрийка и живее на 150 км от Виена и се радва,че ни вижда...Най-после намерихме сродна душа...тя се присъедини към нас и тръгнахме към входа на двореца където се предполагаше,че може да има среща на фенове в часа на концерта 20.00.Докато си вървяхме едно момиче забеляза голямата снимка на Майкъл на една от тениските на човек от нашата група.Тя просто извика: "ОООО,Майкъл Джаксън (на английски)'' и започна да прегръща Еми (момичето с тениската).Еми и отговори със "Здрасти" на чист български
при което тя възкликна:"Ама вие сте българи...(също на български).Оказа се,че тя е българка живееща в Холандия,също дошла за концерта заедно с приятеля си,който беше холандец.Тя се казваше Мария,а той Иван-тя се бъзикаше,че са Иванчо и Марийка...Той беше толкова симпатичен.Само ни погледна и каза:" I love Michael Jackson".Това ни беше достатъчно да се почустваме щастливи,че малко по малко срещахме други фенчета.Последваха снимки...ето една от тях
от ляво на дясно-Мартина(австрийката),Доби,Мимчето,Еми,Мария(от Холандия) и аз
Мария и Иван също се присъединиха към нас и тръгнахме да си търсим останалата част от българската групичка...намерихме ги при градините на двореца да танцуват Beat it.След малко към нас се приближиха и двама руснаци,също фенове.Те обясняваха как са дошли чак от Русия до тук и как са се надявали да стане чудо,но да има концерт.Отново танц Beat it...хора се спираха и ни снимаха.Запътихме се към входа на двореца,където се намираше и охраната.Приближихме се към двамата служителите и докато чакахме за появата на други фенове се разговорихме с тях.Те бяха много любезни,обясниха ни защо се е провалил концерта(нямало е интерес от Виенска страна,не е само Джърмейнската простотия),как преди две седмици е имало сглобена сцена и Джърмейн е бил там.Как преди две години самият Майкъл се е разхождал из двореца.Също така ни казаха,че по повод отложилия се концерт ще има Трибют в една Виенска дискотека.Естествено,че всички моментално се позаинтересувахме и решихме,че ще се ходи...нали е Майкълска вечер.Докато служителят от охраната ни обясняваше къде се намира клуба пристигнаха две японки.Страшно бяха симпатични и най-важното фенки на Майкъл.Те също започнаха да обясняват как идват чак от Япония заради отложилия се концерт и колко са щастливи да видят други фенове.Не мога да ви опиша с думи атмосферата...всички се смеехме и се радвахме едни на други все едно сме стари приятели,прягръщахме се и си говорихме и единственото което ни свързваше беше любовта към един човек-Майкъл Джаксън.Ето ни и нас...
В снимки и разговори времето си мина.Двора на двореца трябваше да затваря.Благодарихме на охраната за информацията и доброто отношение към нас и си тръгнахме.Застанахме пред портите и започнаха уговорки за клуба.В този момент се появиха 5 момичета.С майкълски ръкавички,тениски,шапки,ленти,значки и какво ли още не...като ни видяха пощуряха.Оказа се,че са от Италия и са тук по същата причина като всички нас.Носеха една голяма найлонова торба пълна с какви ли не неща.Изкараха огромни чаршафи с Майкълски снимки и послания,които сами бяха писали,плакати,касетофон...беше толкова вълнуващо.Отново снимки...събрахме се групичката и тръгнахме към клуба.Около двореца минаваше доста голямо шосе.Вече беше тъмно,но няколко човека решиха,че сега е момента за още един Beat it...и в Бус лентата на шосето звучеше от касетофона Beat it и 4 човека танцуваха.Покрай нас минаваха коли,свиреха,минаваха хора,някои ни гледаха странно,други ни се радваха.Свърши Beat it ама как да спреш Майкъл.Тръгнахме си по улицата с пуснатия касетофон.Вървим и пеем...Ето и снимка
Стигнахме до метрото,качихме се и прествете си как ни гледаха хората,цяла група обсипана с майкълски неща,носеща касетофон и дерящата се заедно с Майкъл.Беше забавно пътуване.Стигнахме най-после до клуба.Естествено подлудихме хората и пред него.Имаше опашка,но ние успяхме да се вмъкнем едни от първите.Клубът изглеждаше доста добре подготвен за вечер на Майкъл.Ето и някои снимки...
За цялото шоу,което не беше никак малко няма да разказвам,защото имаше доста нелепи изпълнения.Но имаше и доста добри изпълнители,които пееха песните на Майкъл с цялата си душа.Имаше много медии,правиха ни снимки,взимаха интервюта и ние с гордост обяснявахме за интернационалната ни групичка.Лека по лека вечерта приближи края си...беше време всеки да се прибира.Прегърнахме се,не можехме да си обясним един надруг колко сме щастливи,че се срещнахме.Разменихме координати и се разбрахме,че следващата ни среща ще е юни 2010 в Лондон.На следващия ден си тръгвахме към България.Вече бях сигурна,че ще направя всичко възможно да съм в Лондон догодина.Защото няма нищо по-вълнуващо от срещата с фенове.Срещата на хора от всички краища на света събиращи ги едно единствено нещо: ЛЮБОВТА ИМ КЪМ МАЙКЪЛ...Ето още няколко снимки...
Момчето от снимката беше певец от шоуто,един от най-добрите.накрая на всяко свое изпълнение поглеждаше към небето и благодареше.
аз и италианките